български

 

„Манифест на Комунистическата партия”

 

(1848.)



     

     

    МАРКС И ЕНГЕЛС ЗА КРИЗИТЕ ПРИ КАПИТАЛИЗМА

    /Откъс от гл.1 на „Манифест на Комунистическата партия” –
    „Буржоа и пролетарии”/

     

    ...И тъй, ние видяхме, че средствата за производство и размяна, върху основата на които възникна буржоазията, са създадени във феодалното общество. На някакво стъпало от развитието на тези средства за производство и размяна отношенията, в които феодалното общество е произвеждало и разменяло, феодалната организация на земеделието и манифактурата, с една дума, феодалните отношения на собственост, престанаха да отговарят на развилите се производителни сили. Те спъваха производството, вместо да го подпомагат. Те се превърнаха и в окови за него. Тези окови трябваше да бъдат разбити – и бяха разбити!

    На тяхно място се появи свободната конкуренция със съответстващия й обществен и политически строй, с икономическото и политическото господство на буржоазната класа.

    Пред нашите очи се извършва подобно движение. С буржоазните отношения на производство и размяна, с буржоазните отношения на собственост съвременното буржоазно общество, което като с магия създаде такива огромни средства за производство и размяна, прилича на оня магьосник, който не може вече да се справи с извиканите чрез неговите заклинания подземни сили. От десетилетия насам историята на индустрията и на търговията е само история на бунта на съвременните производителни сили против съвременните производствени отношения, против отношенията на собственост, които са жизнените условия за буржоазията и за нейното господство. Достатъчно е да споменем търговските кризи, които със своето периодично повтаряне все по-заплашително поставят под въпрос съществуването на цялото буржоазно общество. При търговските кризи редовно се унищожава голяма част не само от произведените продукти, но дори и от вече създадените производителни сили. При кризите избухва обществена епидемия, която на всички по-ранни епохи би се сторила абсурдна – епидемията на свръхпроизводството. Обществото изведнъж се оказва върнато назад в състояние на внезапно настъпило варварство; сякаш глад, всеобща унищожителна война са му отнели всички средства за живот; индустрията, търговията изглеждат унищожени – и защо? Защото обществото притежава твърде много цивилизация, твърде много средства за живот, твърде много индустрия, твърде много търговия. Производителните сили, които се намират в негово разположение, вече не служат за развитието на буржоазните имуществени отношения; напротив, те са станали прекомерно огромни за тия отношения и последните ги спъват; а когато преодолеят тази спънка, те разстройват цялото буржоазно общество, поставят под заплаха съществуването на буржоазната собственост. Буржоазните отношения са станали твърде тесни, за да поберат създаденото от тях богатство. – Как буржоазията преодолява кризите? От една страна, като принудително се унищожават маса производителни сили; от друга страна, като се завладяват нови пазари и по-основно се експлоатират старите пазари. А как? Като подготвя по-всестранни и по-съкрушителни кризи и намалява средствата за преодоляване на кризите.

    Оръжието, с което буржоазията срази феодализма, сега се насочва против самата буржоазия.

    Но буржоазията не само изкова оръжието, което й носи смърт; тя създаде и хората, които ще насочат срещу нея това оръжие – съвременните работници, пролетариите...

 


     

     

Карл Маркс (Karl Marx) е немски философ, социолог, политикономист, социален активист, политически деец и журналист, известен като критик на капитализма, основател на Първия интернационал. Той е най-известен с анализа си на историята от гледна точка на класовата борба. Но когато се говори за Карл Маркс, не може да не се спомене Енгелс, тъй като движението им в историята е успоредно и двамата развиват идеите си заедно. Тяхната работа в областта на философията формира диалектическия и историческия материализъм, в политиката – теорията за класовата борба, в икономиката – теорията за прибавената стойност. Тези направления стават основата на комунистическото и социалистическо движение, станало известно с наименованието “марксизъм”. Карл Маркс е една от най-влиятелните фигури в историята на човечеството. През 1999 година той е обявен за “мислител на хилядолетието”.

Карл Маркс е роден на 5 май 1818 година. Той е третото дете в семейството. Баща му, Хайнрих Маркс, е бил адвокат, съветник в съда в Трир. През 1817 година става протестант и се присъединява към лутеранската деноминация. Майка му, Хенриета Маркс, е унгарска еврейка, която се покръства след смъртта на родителите си. Неговата баба е полска еврейка и произхожда от равинско семейство.

През 1830 година Карл започва да посещава местната гимназия. Завършва я на 17-годишна възраст. След гимназията постъпва в университета в Бон, а след това учи право в Берлин. Впоследствие проявява интерес към историята и философията. През 1841 година защитава докторска дисертация. По своите възгледи той е хегелианец-идеалист и в Берлин се присъединява към кръга на младите хегелианци – радикални мислители, склонни да правят атеистични и революционни изводи от философията на Хегел. След завършването на университета Маркс се премества в Бон, където се надява да стане професор.

През 1836 година се сгодява за Джени фон Вестфален, баронеса от пруската управляваща класа, която по-късно става негова съпруга. Те имат седем деца, четири от които умират в ранна възраст.

През 1842-1843 година Карл Маркс работи като журналист и редактор на основания в Кьолн опозиционен вестник “Rheinische Zeitung”. В началото на своята работа се обявява за отмяна на цензурата, а след това преминава към открита критика на европейските правителства. В началото на 1843 година в статиите си открито призовава към революционно събаряне на пруската монархия и заменянето й с демокрация. Това изчерпва търпението на местното правителство и през март същата година вестникът е закрит. Журналистическата му дейност му показва, че няма достатъчно знания по политическа икономия и той започва да я изучава, без да спира да работи. През юни се жени за своята годеница Джени.

Маркс планира да създаде списание, което да обедини немските и френските демократи и то да бъде издавано в Париж. Правителството обаче се опитва да го подкупи и му предлага държавен пост. В края на октомври младото семейство пристига в Париж, където Маркс се сприятелява с Хайнрих Хайне и Фридрих Енгелс, като с последния остават свързани за цял живот.

В Париж влиза в пряк контакт с работнически организации и с емигранти. Запознава се с представители на френски радикални кръгове и на революционни кръгове от различни страни. В началото на февруари 1845 година той е изгонен от френската столица и се премества в Брюксел, където идва и Енгелс. Тук двамата написват труда “Немската идеология”. По своята същност това е критика на идеите а Хегел и на младите хегелианци. През пролетта на 1847 Маркс и Енгелс се присъединяват към тайното пропагандистко общество , международната организация “Съюз на справедливост”, преименувана по-късно в “Съюз на комунистите”, която е основана от немските емигранти. По тяхно поръчение съставят програма на комунистическата организация, знаменития “Манифест на комунистическата партия”, публикуван на 21 февруари 1848 година в Лондон.

След началото на февруарската революция Маркс е изгонен от Белгия и се завръща в Париж, а един месец по-късно се премества в Кьолн, Германия. Започва издаването на революционния всекидневник “Neue Rheinische Zeitung”. Първият брой излиза на 1 юни 1848 година. В редакционната колегия на вестника влизат Карл Маркс, който е главен редактор, Фридрих Енгелс, Хенрих Бюргерс, Ернст Дронке, Георг Веерт, Фердинанд и Вилхелм Волф. Вестникът се занимава със задълбочен анализ на най-важните революционни събития в Германия и в Европа. Но прекратява съществуването си след разгрома на въстанието през май 1849 година в Саксония и срещу редакторите му започва репресия. На 19 май излиза последният му брой, отпечатан в червено.

На 16 май 1849 година Карл Маркс е изгонен от Германия и заминава за Париж. След демонстрацията на 13 юни обаче е изгонен и от там. Премества се в Лондон, където остава да живее до смъртта си. През периода, през който живее там, създава своите основни икономически произведения, включително “Капиталът”. Условията на емигрантския живот са трудни. Неговото семейство живее само от финансовата помощ на Енгелс и от случайните приходи от хонорари от написаните от Маркс статии.

През 1850 година Карл Маркс започва систематично да развива своята икономическа теория и прави интензивни проучвания в библиотеката на Британския музей. Той изучава политическа икономия, социална философия, право и други социални науки. Усвоява огромен фактически материал от различни научни дисциплини. В Лондон той е активен в социалния живот. През 1864 година организира “Международна работническа асоциация”, която представлява организация на работническата класа. Първоначално тя е съставена от анархисти и от британски, френски и италиански социалистически републиканци. По-късно се появяват остри разногласия между Маркс и лидерът на анархистите Михаил Бакунин и през септември 1872 година на конгрес в Хага те са изгонени от организацията.

През май 1867 година излиза първия том на “Капиталът“. Следващите два тома след остават само като ръкописи и Енгелс ги публикува след смъртта на Маркс.

За да бъдат разбрани основните идеи на Карл Маркс, трябва да се познават неговото образование и начинът му на мислене. До своята 30-годишна възраст той се развива изключително като философ и журналист. В младостта си изучава хегеловата философия, но с течение на времето възгледите му се променят и той става неин критик. Според Маркс обаче хегеловата диалектика е решаваща за разбирането на действащите в обществото икономически сили. Той поддържа идеята, че първоосновата е чисто материална. Централен възглед на марксизма е, че нашите идеи могат да бъдат “реални или илюзорни”, истинни или погрешни, а възможността да се разграничат предполага съществуването на една реална концепция за социалната наука. С политическа икономия започва да се занимава през около 1850 година. Добре известен е неговия интерес към материализма.

Според Маркс цялото общество се усъвършенства чрез диалектиката на класовата борба. Той е много критичен към съществуващата социално-икономическа форма на обществото, капитализма, който нарича “диктатура на буржоазията“. Смята, че тази система работи единствено за благото на средната и висшата класа и търси само собствената си полза, поради което е неизбежно пораждането на вътрешно напрежение, което ще доведе до унищожаването й и до появата на социализма. Той твърди, че при социализма обществото ще се управлява от работническата класа, така наречената “диктатура на пролетариата”. Вярва, че социализмът ще бъде заменен от лица без гражданство, от едно безкласово общество – от чистия комунизъм. Пътят за свалянето на комунизма от власт според него е революцията.

През декември 1881 година умира съпругата на Карл Маркс. Той също има сериозни здравословни проблеми и през последните 15 месеца от живота си страда от това. Развива бронхит, който преминава в плеврит. Умира на 64-годишна възраст на 14 март 1883. Погребан е в гробището Хайгейт в Лондон. Първият негов паметник е издигнат в Пенза и е официално открит на 1 май 1918 година

 

     

 

 

Икономичекста теория на Карл Маркс

(1818 – 1883 г. )


Завършва във Виенският университет. Основното му произведение е „Капитал” – състои се от 4 тома. 1867 г излиза първият, аостаналите излизат след смъртта му .
1871 – 1874 г. – поврат в икономичексата теория – маржиналистка революция
Методология – В книгата си „Капиталът” Маркс изследва капиталистическия начин на производство. Според него в основата на живота на хората е материалното производство. За да живеят хората са принудени да произвеждат материални блага. Според Маркс те правят това не индивидуално, а обществено, т.е. в различни социални групи. Според Маркс най – важното условие за осъществяване на производствения процес е съединяването на работната сила със средствата за производство. Работната сила и средствата за производство представляват производителните сили на обществото. В процеса на производтсво освен отношения м-у работна сила и срества за производство се формират и взаимоотношения м-у различните социални групи, които участват в производствения процес . Маркс нарича тези отношения – производствени отношения. Техният характер зависи от това чия е собственост са средствата з апроизводство. Формата на собственост определя класовата структура, мотивацията и поведението а хората, произодството и разпределението на благата. Производствените отношения образуват фундаметалната база на общството, б-у която се издига неговата правна и политическа надстройка. Производствените отношения в диалектическо единство с производителните сили образуват начина на производство, което според Маркс е исторически определен начин за създаване и разпределение на материалните блага в даден тип обществено – икономическа формация. Според Маркс човечеството в своята история е преминало през първобитен, робовладелски, феодален и капиталистически начин на производство. Маркс също като Прудон използва в методологията си диалектиката на Хегел, че всяка теза има своя антитеза и противоречието м-у тях създава нова теза, наречена синтез. Маркс съединява този диалектически метод с философията на материализма. По-късно Енгелс нарича това съединение исторически или диалектически материализъм.
Теория за стоийността – Маркс разработва Трудовата теория за стойността (ТТС). Той започва анализа си със стоката. Като смята че в капиталистическото стопанство производството придобива господстващ характер. Стоката според Маркс предствалява продукт на труда , който е създаден единствено за размяна. Според него стоките притежават стойност, защото за тяхното производство е изразходен труд. Богатството в капиталистическото общество представлява огромно натрупване на стоки. Стоката според Маркс притежава потребителна и разменна стойност заради двойнственият характер на труда, който е изразходен за нейното производство . Трудът, който е изразходен в определена форма или индивидуалния труд на шивача , обущаря и т.н. Маркс нарича конкретен. Според него той създава потребителната стойност на стоката. Конкретният труд поради своето многообразие и качествена нееднородност не може да служи за основа при размяната на стоките. Трудът изобщо, независимо от нековата конкретна форма на проявление, Маркс нарича абстрактен. Според него абстрактният труд формира разменната стойност на стоката. Разменната стойност на стоките с еопределя от средните обществено необходими разходи за абстрактен труд.
Теория за принадена стойност – Според Маркс капиталистическото производство се основава в-у наемния труд . работниците са свободни, но не притежават средства за производство и са принудени да продават своята работна сила на капиталистите. За да изследва как се извършва покупко-продажбата на работна сила като се запазва принципа на еквивалентност на размяната Маркс разкрива функциите на парите. Според него съществуват 5 функции на парите : посредник при размяната; измерител на стойността; средство з анатрупване на богатство или за съхранение на стойността ; световни пари и кредитни пари. Парите са крайният продукт от развитието на простото стоково производство и първата форма на съществуването на капитала. Капиталът според Маркс са пари, които предоставят на собственика си по-голямо количество пари. Според него капиталът е и производствено отношение.
П – С – П
Капиталистите по време на производството трябва да намерят такава стока, която при производственото си потребление да създаде по-голяма стойност от тази, която самата тя притежава. Според Маркс тази стока не може да бъде трудът, защото той създава стойноста и няма трудова определеност. В теорията на Маркс се продава способността за труд . Тази способност той нарича работна сила. Тя представлява съвкупността от от физически , умствени и духовни способности , които хората прилагат в процеса на производство. Работната сила според Маркс е необходима във всяка обществено – икономическа формация , но само при капитализма се превръща в стока , която капиталистите купуват по законите на стоковата рамяна.
.
Както всяка друга стока работната сила притежава разменна и потребителна стойност. Разменната й стойност – със средствата за съществуване, които са необходими на работника и неговото семейство. Потребителната стойност на работната сила е свойството й да създава нова стойност, която е по-голяма от нейната разменна стойност. Тази нова допълнителна стойност Маркс нарича принадена стойност. Според него тя безвъзмездно се присвоява от капиталистите. Капиталистите според Маркс осъществяват доходите си : печалба , рента и лихвен процент от принадената стойност , създадена от работниците , която представлява незаплатен труд. Според Маркс по време на работния ден се извършва експоатация в-у работниците . Работното време МАркс разделя на необходимо и принадено, а труда на работника – необходим и принаден. През необходимото работно време работника създава стойност , която е равна на разменната стойност на на неговата работна сила.А по време на принаденото работно време създава принадена работна стойност, която се присвоява от капиталиста. Според Маркс без да се нарушава принципа на еквиваленстност на размяната се осъществява целта на капиталистическото производство , която е създаването на принадена стойност.
Теория за капитала – Маркс разделя капитала на постоянен и променлив. Този капитал, който е вложен в средствата за производство , Маркс нарича постоянен. Според него той само пренася своята стойснот в новосъздадениите стоки без да променя своята величина. Постоянния капитал не създава нова стойност. Капиталът, който е изразходван за купуването на работна сила Маркс нарича променлив. . Този капитал променя своята величина по време на производствения процес , защото създава принадена стойност. Когато започне процеса на производство капиталиста авансира и постоянен и променлив капитал. Според Маркс принадената стойносте прираст само на променливия капитал, а не на целия авансиран капитал. Маркс определя експоатацията като съпоставя принадената стойност с променливия капитал. Степента на експоатация според него е отношението м-у принадената стойност и променливия капитал :
M’ = m/V
M’ – Степен на експоатация
m – принадена стойност
V - променлив капитал
Теория за намаляващата норма на печалбата – Подобно на Смит , Маркс забелязва, че капиталистите се сблъскват с конкуренция. Ако едно предприятие увеличи своето производство като произвежда с по-ниски разходи разходи, той е в състояние да произвежда по-ефективно по голямо количество продукция. Това принуждава неговите конкуренти да наемат повече разботници , за д амогат да увеличат своето производство и да бъдат конкурентноспособни . Търсенето на работна сила повишава работната заплата над средствата за съществуване. Това според Маркс намалява степента на експоатация и размера на принадената стойност , която създава печалбата. Капиталистите според Маркс са принудени да заменят труд срещу машини. Ако не го направят печалбата им намалява, защото произведената от тях продукция е неконкурентноспособна. От друга страна принадена стойност може да се получи само от труда на работниците. След като увеличат машините в предприятията, капиталистите също намаляват своята печалба. Ефективността от от доходност на капитала се изразява от нормата на печалбата. За да се установи тя трябва принадената стойност да с еотнесе не само към променливия, а към целият авансиран капитал, защото печалбата е прираст на целият авансиран капитал. Маркс дава формула за нормата на печалбата :
P’ = m/ C+V C+V – ограничен състав на капитала
P’ – ефективност на капитала C>V
C+V – целият авансиран капитал C<V

Нормата на печалбата зависи от нормата на принадената стойност (m) и ограничения състав на капитала. Т.е. съотношението м-у постоянен и променлив, като части от целия авансиран капитал. Ограниченият състав на капитала е по-нисък в производствата където се използва повече променлив капитал.

 

 

Маркс и Енгелс

български Архив